Според историка Иван Добрев най-старото име на града, датирано от средата на VIII в., е Бял извор. За хората по онова време било характерно да дават имена според особеностите на местността, в която живеят. В случая това е хасковската котловина, около която протичала малка рекичка, край чиито брегове се издигали варовикови скали. В подножието на тези скали бликало малко изворче, което отразявало сияйната белота на скалите. Градът от този период има обаче и друго наименование, град Марса, но то така и не се наложило в съзнанието на хората. Бял извор продължил да се нарича така до XIV в., когато Османската империя вече е на Балканския полуостров. Империята не дала ново име на града, а в стремежа си да отоманизира по-бързо териториите, превеждала буквално имената. Така Бял извор станал Ак пънар – име, което се запазило до XVI в., когато центърът на селището вече е изместено по на север. Една от причините за налагането на новото име Хаскьой се корени във феодалната система на Османската империя. Най-плодородните територии султанът давал на своите приближени. Тях те наричали „хасове“, които след отсядането на владетели и пълномощници се превърнали в селища. Турският пътешественик Хаджи Калфа наричал местата „владетелско селище“ (Хаскьой). Това име се утвърдило в съзнанието на населението и останало така до XVIII и XIX в., когато българските възрожденци постепенно налагат новата му форма, която била с малки, морфологични промени. „Хаскьой“ става „Хасково“ с наставка „ов“ и окончание „о“ едва след Освобождението.
Любопитно обаче е че, известният български вестникар и пурист Иван Богоров, чува друго предание от хасковци, свързано с името на града, и го документира в „Едно пътуване по българските земи“. Някои хора превеждали „хас“ като „чист“ (каквото е значението до днес в турския език), а „кьой“ като „село“ или „град“ (днес със значение за село). Как ви звучи „Чисто село“ или „Чист град“?
