Стоян Мазаков е роден в гр. Казанлък на 30 март /12 април/ 1885 г. Той е потомък на два възрожденски рода: Мазакови-Смилови от Търново и известният в Карлово род на Христо Попвасилев, убит от турците. Баща му Стефан Мазаков е четник на Филип Тотю, а по време на освободителната война се сражава при Плевен и Шипка. Момчето израства в патриотична среда, сред спомените за Левски, за Филип Тотю, и революционните борби на българите. След като завършва в Пловдив средното си образование той заминава за Белгия където завършва висши инженерни науки. Завърнал се в България младият строителен инженер Мазаков работи на много обекти, свързани повече с железопътното строителство: по жп. линията Радомир-Марно поле, по възстановяването на мостове и жп. линии в Сърбия, участва в строителството на жп. линията Дупница-Горна Джумая-Левуново през Кресненското дефиле и отклоненията Дупница-Бобов дол, работи и в Северна България при прокарване на железопътното отклонение Червен бряг-Бяла Слатина и железопътната линия Пловдив-Карлово.

През 1926 г. хасковското общинско управление назначава инж. Стоян Мазаков за градски инженер. На тази длъжност той остава до 1932 г. По това време Хасково изпитва остра и неотложна нужда от широкомащабна благоустройствена работа в града. Градските улици са тесни и тъмни, без тротоари. Гражданите почти през цялата година ходят с галоши, вързани с каишки, за да не ги изгубят в дебелите пластове кал и прах, които покриват хасковските улици и площади. Пред общинското управление и градския инженер стои задачата за благоустрояването на града, съобразено с приетия през 1923 г. “Благоустройствен правилник на град Хасково”, изпълнението на който трябва да превърне Хасково в съвременен европейски град. Правилникът определя различни градски зони и регламентира отделянето на индустриалните части от жилищните квартали. Особено внимание се обръща на регулацията, отварянето на нови и разширяването на съществуващите вече улици, утвърждаването на нови строителни линии. Провеждането на новата градоустройствена политика се свързва най-вече с частното строителство, което регламентира стила на сградите, броя на етажите, вида на фасадите, които се одобряват задължително от общината. Едно от основните задължителни изисквания е сградите да се строят масивно.  Новият благоустройствен правилник и неговото прилагане е сериозен опит за регулиране на градското строителство, със застъпване на всички изисквания за стилово единство на сградите и за единен силует на улиците.

Изграждането на града при спазването на Правилника е основно служебно задължение на градския инженер, длъжност заемана по това време от инж. Мазаков. Под негово ръководство и контрол е завършена новата сграда на театъра, читалището и казиното, ремонтират се павилионите на градската болница, довършва се новата ж.п. гара, тогава разположена извън чертите на града, подготвя се изграждането на градските хали и кланицата, оформя се пазарния площад. Животът на населението се облекчава с построяването на нови мостове с железобетонна конструкция, които устояват на разливите на хасковската река. Те също са резултат от дейността на инж. Мазаков.

При изпълнение на своите служебни дейности инж. Мазаков влага много от своите естетически разбирания за благоустрояването на града. За първи път в историята на Хасково той предвижда озеленяване на квартални площи, създаване на квартални паркове и полага особени грижи и внимание на градската градина. При изграждането на жилищните постройки, строителните петна се дават шахматно, за да се подсигури светлина и спокойствие за обитателите им. Едновременно с това  се придържа стриктно към изискването за стилово единство на сградите на всяка улица. Например в търговските квартали сградите заемат лицето на парцелите, а на помещенията предназначени за магазини се отварят широки витрини. Незастроените пространства между отделните частни имоти се свързват със солидни каменни огради в стила на фасадите.

В своята дейност градският инженер намира много удовлетворение от извършваната работа, но среща и много пречки. Когато започва павирането на градските улици, направените изкопи, създават проблеми на някои от търговците, полицията спира павирането и в продължение на шест месеца улиците стоят разкопани докато се реши въпроса от София. Стига се и до груби изстъпления, когато една нощ инж. Мазаков е пребит от непознати лица. Най-после разрешението от София пристига и павирането на улиците продължава, не след дълго центъра на града грейва с нови и чисти паважи и оформени тротоари.

Централният градски площад, на който се провеждат големите тържества, и представляващ до 1928 г. непресъхващо блато също се променя и превръща в обширно благоустроено пространство в центъра, на което се издига паметникът на загиналите войни от 10-и пехотен Родопски полк. Царят, който е поканен да открие паметника е възхитен от гледката на площада и улиците около него и изявява желание лично да поздрави и награди градския инженер.

През 32 г. инж. Мазаков напуска Хасково и се премества в гр. Неврокоп /Гоце Делчев/,  поканен да работи отново като градски инженер, където и умира през 1938 г.